Ти си НОМАДА

Аз съм номада. Да, аз копнея за свобода, за радост, за наслада. Аз търся простички, малки неща – малко нежност, много любов, много забава. Вървя си по пътя, знам че Бог нежничко ме направлява. И съм му благодарна за всичко, което ми дава. Да си номад означава да знаеш, че ей там, там накрая, някой те чака, даже и ръка ти подава. А ти я поемаш и вярваш – това е награда! Винаги търсиш, развиваш, гледаш напред и аз зная, че съм сама, сама идвам, сама ще си тръгна, но по пътя по-хубаво е да сме двама. И само с поглед всичко се решава, сега в този миг двама знаем, какво ни очаква, какво правим, всичко е наше, но и назаем.
Ти как живееш?
Моят път е и твой, и го знаем. Споделяме всеки миг, всеки спомен, всяко начало. Вървим заедно, рамо до рамо. Аз те усещам, не се нуждая от думи, само от тяло. От твоята нежност, от твоята обич, от Твоето рамо. Твоят ритъм е мой. Не съжалявам.
А сега накъде?
Аз продължавам. Избирам живота, избирам теб, ела и прощавай. Колко пътища още ни чакат, колко мигове само. Офис в гората, душ сред листата, пламък в душата. Върховете са много: планини или слава? Аз пак отговарям: търся наслада. Взимам това, което я дава. Давам в замяна, не чакам, не бавя. Животът е вечен, движение трябва. И просто върви го, спокойно, с вяра. И любов искам, и давам, и зная, тя идва, когато ти трябва – дори да мислиш, че няма.
Благословен бъди!
Благост раздавай. Това не тежи, а окрилява и вдъхва промяна. Погали ме. Телом и духом, наситен с мечти, с желание, носещ промяна. Бъди с мен. Така както аз си мечтая. Усещай с поглед. Докосвай с нежност, това ни създава. Щом си номад, значи носиш промяна. Непокорен, въздействащ на мен, на света, аз мечтая..Искам всичко, отначало докрая. Дъх на есен, пъстър цвят, звезден миг, и съм в рая.
Благодаря ти!
Ти си номад, аз също и не забравяй! Движи се, погледни, разсъждавай! Мигът е сега, превърни го в безкраен..

Посвещавам този текст на съпруга ми – винаги заедно.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *